- Чита към Хабаровск
- Чита към Хабаровск
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .Времето рязко се смени , изведнъж застудя , чак не можах да повярвам , как се случва . Заваля силно дъжд . Нормално , нищо ново , но това приличаше на буря . Температурата рязко взе да пада и ... заваля сняг . Първо помислих че вали град , но не беше , обикновен сняг . За нула бройки всичко побеля . Няма спиране , разбрах че е облак и колкото по бързо се махна толкова по бързо ще спре .
.
.
Така и стана , както се беше появило така бързо изчезна .
.
.
.
.
Взе да се затопля . Наближих град Чита . Вятъра стана ураганен . Толкова силен че на моменти вече не мога да компенсирам наклона и усетих как предната гума просвирва при преместването . Върнах газта до 40 км/ч . Вятъра беше много топъл , но виждах че носи и черни облаци . Не е добре , не ми се мокри . Ще карам докато избягам от това . Стигнах Чита .
.
.
.
.
Хванах околовръстното , беше много натоварено , посетих и още един мемориал на загиналите по сибирските лагери . ( май е пълно с такива ) . На това място са били разстрелвани . Излязох на пътя за Хабаровск . Пътя е прекрасен , добре направен и не много натоварен . Разкош , леко планински релеф - много приятно за каране и завоите едни такива плавни . Не се налага да връщаш газта . Докато като карах получих инфо от България че корейския агент нещо се отмята от уговорката за цената и иска три пъти повече пари . Да ходи да цунка баба си . Отсвирих го - ще търся решение като стигна . Отделно момчетата от Владивосток , приятели на Ицо от клуба се занимават с морско карго и имат контакти в Корея . Все ще намерим нещо .
Започнах да се оглеждам за гостиница , но такава не се виждаше никъде . Питах по бензиностанциите и се оказа че няма никъде напред . Чак до някакъв град имало но до там са почти 600 км . Това означава да карам вечер . Не ми хареса въобще това . Реших да търся в някое градче по пътя или в краен случай в село . Навлязох в сибирската необятна степ . По пътя само села , видях че има разни градчета , но те се падат в страни . Не ми се отделя от пътя - не ми се рискува .
.
.
.
.
Времето много напредна и това взе да ме притеснява . Видях едно градче , реших да пробвам . До там път няма , пълна мизерия . Влязох в градчето стори ми се приятно , имаше блокове и къщи . Казваше се Чернишевск . Пред един блок стоеше момиче , сякаш чакаше нещо . Реших да попитам . Спрях мотора , поздравих и попитах за гостиница в града . Момичето взе да се оглежда сякаш търси изход да избяга . Отоговор никакъв , не ме поглежда въобще . Как мога да вляза в град на майната си и да попадна на ПЕПЕ . Замислих се дали не съм абониран за такива или е пълно навсякъде с тях . Докато чаках отговор и се оглеждах , момичето избяга буквално и се навря в първия вход на най-близкия блок . Запалих и бавно към центъра , поне така ми се стори .
В едно кафе попитах за гостиница и ми казаха че няма . Е това не беше добре . Тръгнах да излизам от града , ще търся друго място и виждам табела "ГОСТИНИЦА" . Да ама такава няма само разни вилички . Взех да се оглеждам да питам някой и видях насреща ми един пикап . Момчето ми обясни че еди си коя вила била гостиница . Отидох и я намерих или там каквото и да беше . Излезе възрастен човек , но общителен - обясних от какво имам нужда и за мен и за мотора . Всичко се нареди - стаята нищо особено , мотора прибран в гаража . Това беше вила която човека преустроил като гостиница . Имаше и други хора вътре , беше пълно . Обща кухня и обща тоалетна . Попитах за баня и ми каза и че тя е обща , но била с всички екстри за типична руска баня .
Имах ли избор , настаних се и отидох в банята . Наистина си беше руска баня . Имаше сауна , място за парене , брезови клонки и се заливаш с гореща вода от едни големи ведра . Готино все пак си е баня . Изкъпах се добре и реших да отида да си купя храна , да си сготвя нещо . Другите имаха спагети но аз не исках . Отидох до едно магазинче . Имаха всичко но не даваха бира . Купих си яйца , салам , домати , лук и хляб . Сготвих си всичко и си направих една салата . Хапнах си много добре . Между хората се разчу откъде съм и дойде един руснак и ме покани на масата в трапезарията . Бяха рибари и им стана много интересно какво правя тук . Готини момчета показахи ми улова си и една пушена риба изкараха . Сипват ми водка . До като обясня че не пия водка - водната чаша беше пълна .
Отидох и взех едната бутилка Блак рам и аз да почерпя . Предупредих ги че не мога да пия както тях , ами ще пием по български по малко . Разглеждаха с интерес бутилката и дадоха други чаши , сипах им по малко и наздраве . Изпиха това което им сипах и за разредител изпиха по една чаша водка . А нали щяхме да пием по български . Те ми викат - Да нали пием , после пием по руски . Смяхме се , поговорихме си и отидох и си легнах преди това ми обясниха да внимавам с пътя че бил хубав , ама на вълни . На сутринта се приготвих за тръгване към 08.30 часа . Оказа се че всички са си заминали . Не съм ги усетил а бяха много хора . Собственика снощи ми обясни че бил пенсионер и никак не стигали парите и за това се занимавал с това . Хобито му е нумизматиката , показа ми голяма част от класьорите и ми сподели че някои струват хиляди долари ( ама тихо ) . Попитах го защо не продава да си помага .
Каза че това му било живота и всичко което имал го радвало защото можел да разправа с часове историята на всяка монета . Попитах го дали има от тези дето аз имам , оказа се че няма . Подарих му от българските , румънските , молдовските ( каквото имах ) . Много се зарадва като дете му светеха очите . Най много се радваше на монетите . На излизане от градчето видях поредната игра с табелите , но тази беше най-тъпа .
.
.
.
.
Излязох на пътя и газ . Скоро разбрах какво е пътя на вълни . Отначало ги минавах вълните доста бързо и се кефех когато се отлепеше предната гума от асфалта , но после вълните станаха по дълбоки и на няколко пъти ударих степенката и върнах газта .
.
.
.
.
Минах над много реки , но не можеше да се стигне до тях . Или нямаше път или достъпа беше много труден . Казах си че не може да дойда в Сибир и да не се изкъпя в някоя река , независимо колко е студена водата . Времето е хубаво и топло така че започнах да търся река . Накрая открих страхотно място с лесен достъп , направо отиваш под самия мост . Обаче много мухи . Но няма как ще се жертвам . Реката се казва Альдой . Мястото се ползва и за пикник имаше много стари огнища . Имаше и една кола , явно на рибар - вътре имаше такъми .
.
.
.
.
.
.
